Това е бял стих , с който давам израз на своето неумение в писането на литература !!!!                                         

                                           ОТ  КАМЪК
Обикна!
Обикна омагьосана в камък,
заклета до края на света,
пропадаща безпомощно в бездната на вечността!
Виждаш- обикна!
обгради я с есенцията на 
на своята топлота, която и без това не бе много!
Обикна!
 Можеше да изгори, можеше да замръзне
в невярната любов
но беше отговорен
обикна, защото вярваше
вярваше и обикна!
Довери се, опита 
търпя стоически
като клоните на съхнещо дърво,
а от каменния и поглед лъхна свежест, светлина!!!